Копривщица е град в Западна България, Софийска област.
Намира се в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в община Копривщица. Песента „Хубава си, моя горо“ с текст от Любен Каравелов и музика на Георги Горанов се възприема като неофициален химн на града.
Местоположение
Копривщица се намира на 12 km от Подбалканския път, източно от София (на 110 km) и от Пирдоп (на 24 km), северно от Пловдив (90 km) и Стрелча (22 km). Градът е разположен в живописната долина по течението на река Тополница, в планински район, централна част на Същинска Средна гора.
Климат
Разположен на 1061 m надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, но слънчева ( -4,2 °С температура през през най-студения месец – януари), с дебела снежна покривка, докато лятото е прохладно и свежо (16,8 °С температура през най-топлия месец – юли) заради голямото надморско равнище и обичайното за летния сезон местно северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите склонове на Стара планина.
Флора и фауна
Планинските масиви са покрити от векове с букови гори, като в близкото минало местата на изсечените са били залесявани с иглолистни видове (главно бял бор и обикновен смърч, заради бързото израстване), което се критикува от съвременни еколози, тъй като според тях иглолистното залесяване изсушава и изтощава почвите. Друг специфичен див вид за района около Копривщица е европейската лиственица. В планината има много места с диви ягоди, малини, черни боровинки, коприва, киселец, лапад, различни видове гъби, минзухари и др. От по-големите диви животни се срещат глиган, елен, лисици, вълк, орли и др. В околностите на града са наблюдавани и редките скален орел и черен щъркел.
Копривщица има земеделска и животновъдна традиция – въпреки статута на град, все още голяма част от населението се занимава с тези дейности. Култивират се предимно картофи, ръж, фасул, грах, джанки, тиква, тиквичка, някои видове ябълка, арония и няколко други, като по-суровият климат не разрешава други култури (например домати или пшеница). За фураж се събира сено, лобода и овес. Отглеждат се традиционно овце, крави, коне, кокошки и патици. В самия град и околностите могат да бъдат видени и широк спектър от полезни билки.
Култура и забележителности
Копривщица е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. В града се помещава Архитектурно-исторически резерват без почивен ден със зимно работно време от 10 до 17 ч. и лятно работно време от 9:30 до 17:30 ч. Печат на БТС има в купчийницата, туристическия информационен център, както и в туристическата спалня „Войводенец“.
- Копривщица е удобен изходен пункт за хижите „Павел Делирадев“, „Кръстьо Чолаков“ и „Артьовица“ в западната част на Панагюрска Средна гора, за х. „Богдан“, „Барикадите“, „Чивира“ и ТВК „Бунтовна“ в източната част на планината.
- През 1961 – 2006г. е открита тракийска резиденция „Смиловене“. Това, което я прави уникална е фактът, че е градена с големи, идеално пасващи една с друга квадри (каменни блокове) – стил, характерен за градежите в Плиска и Преслав, за който се смята, че е внесен на Балканския полуостров от прабългарите. Интересното в случая е, че тракийска резиденция „Смиловене“ е построена по този начин преди 2600 г. от траките. До мястото може да стигне по черен път.
Музеи
- Къща музей на писателя Любен Каравелов
- Къща музей на поета Димчо Дебелянов
- Къща музей на революционера Тодор Каблешков
- Къща музей на революционера Георги Бенковски
- Къща музей Ослекова къща (Горноослекова къща музей)
- Къща музей на търговеца Петко Лютов
Исторически забележителности
- Катедралната църква „Успение на Св. Богородица“ (1817 г.)
- Църквата „Св. Николай“ (1839 г.)
- Читалището „Хаджи Ненчо Палавеев“ (1869 г.)
- Училището „Св. св. Кирил и Методий“ – второто взаимно училище в България (1837 г.) след габровското (1835 г.), в което преподава Неофит Рилски, и първото класно училище в България (1846 г.), създадено от Найден Геров. Днес (2010 г.) превърнато в Жив музей.
- Костницата с останките на загиналите в Априлското въстание копривщенци
- Занаятчийската чаршия
- Каменният мост „Първа пушка“, на който е произведен първият изстрел от Априлското въстание
Стари възрожденски къщи
В Копривщица може да се разгледа характерната възрожденска архитектура на някои от най-запазените и пищно украсени домове от епохата.
- Старирадева къща
- Павликянска къща
- Доганова къща
- Млъчкова къща
- Маркова къща
- Чалъкова къща
Чешми
В града, освен старите къщи и недокоснатата от човека природа, туристите могат да разгледат и над четиридесет чешми, строени през различни периоди от историята на Копривщица. Макар че не всички са напълно запазени, има много съхранени каменни фасади с характерната за тях символика. Едни от най-известните чешми са: Керековата – 1751 г., Мирчовата – 1857 г., Моравеновата – 1843 г. и Бенева – 1850 г. Това са само няколко от най-ярките примери за българската и християнска култура.
Природни забележителности
- вр. Голям Богдан – природен резерват
- вр. „Свети Илия“ – място за поклонение
- Сополивите камъни – защитени морени
- Въртопа – природен резерват Централен Балкан
- вр. Барикади – Каменната колиба в м. Кръста, исторически резерват
- Природен феномен „Кривата бука“ – защитено дърво
Редовни събития
- 1 януари – Надпяване на пръстените на площада
- 1 март – Ден на самодейността с концерт в читалище „Хаджи Ненчо Палавеев“
- 1 и 2 май – Честване на Априлското въстание
- Август – Национален събор на българското народно творчество (на всеки 5 години от 1965 г. насам)
- 15 август – Храмов празник на катедрален храм „Св. Богородица“, курбан за здраве
- Август – Дни, посветени на Димчо Дебелянов